Дълго чаках удобния момент, в който да напиша нещо подобно. Ту не ми оставаше достатъчно време, ту се колебаех дали написаното ще има някаква стойност за другите. Но ето че сега ми се отдаде подходяща възможност и аз смятам да я използвам, пък да видим какво ще излезе...
  В сряда се изигра поредният пролетен кръг от първенството на България по футбол. Зрителите станаха свидетели на резултати, които могат да се определят като изненадващи. Лидерите ЦСКА се измъчиха за нулевото равенство с последния Видима-Раковски, Левски загуби след слаба игра като гост на Локомотив (Пловдив), а столичните "железничари" отново не успяха да победят отбора на Ботев на стадиона в столичния квартал "Надежда".
  На пръв поглед, случилото се трябва да бъде положителен знак, че в България се играе истински футбол в духа на феърплея и че другите отбори могат да бъдат равностойни на така наречените "грандове". Това би направило първенството още по-интересно и непредвидимо. Уви, нищо подобно не може да се случи.
  Комичното в случая е, че именно отборите, които са с претенции да печелят трофеи и купи и да представят страната ни достойно в евротурнирите, са отчайващо слаби. Какво значение има кой ще е шампион и кой ще спечели купата, след като наесен пак ще дойде някой отбор като Тулуза или Тампере и пак ще станем за смях? Отговорът е ясен - никакво, защото вече започнахме да свикваме със сегашното положение.
  Реформите в българския футбол са задължителни, за да се запази искрицата надежда, че нещата могат да тръгнат в по-добра посока. Като за начало, 10 отбора в родната "А" група са напълно достатъчни. По-стойностните отбори ще се срещат по четири пъти на сезон, ще има повече дербита, нивото на продукцията би трябвало да се повиши. Стадионите и терените също задължително трябва да са на ниво, защото тичането по разорани ниви просто не може да бъде наречено футбол. Анонимните чуждестранни играчи трябва да отстъпят мястото си на младите български таланти, които сега са принудени да търсят късмета си в чужбина. Това са само някои от мерките, а има още толкова много неща за промяна...
  Пътят е труден, но в момента сме изправени на ръба на бездната. Червената лампичка трябва да светне в главите на хората от БФС, собствениците и президентите на клубовете, треньорите. В противен случай родният запалянко просто ще предпочете да остане вкъщи пред телевизора, за да гледа някой истински мач от силните еропейски първенства, вместо да е на стадиона и да се ядосва с безсилието на силните.